Пророчеството и здравето го правят възможно. От Марк Енгелман

Седях в кабинета на моя лекар в Германия. Това беше нормалният ми преглед всеки път, когато се прибирам. Когато ме извикаха, той веднага ме попита как сме в Боливия и как върви проектът. Той попита и за възможностите за обучение на нашите деца, за които в момента нашето училище се грижи добре. Но това, което идва след 6-ти клас, все още имаме нужда от добри идеи и Божие напътствие. Той ми разказа за опасенията си за бъдещето на Германия и личните си ограничения в работата си. Бях наистина изненадан от толкова голяма откритост! Познаваме се от няколко години, но никога не сме навлизали на такава дълбочина. След това му разказах за предизвикателствата, пред които сме изправени в Боливия и как, с Божията помощ и напътствие, сме изпитали многократно как той отваря нови врати за нас там, където в началото не е трябвало да се видят. Той изслуша всичко и накрая каза: „Е, знаете ли, това, което казвате, е наистина окуражаващо! Ти наистина излъчваш светлина.” Сега бях още по-изненадан от преди. Но акцентът дойде, когато той ме попита дали мога да се моля за него. Разбира се, казах „да“ и го попитах какви притеснения има. Когато си стиснахме ръцете накрая, разбрах, че съм тук с него в точния момент. Този лекар имаше нужда от нещо и Бог беше работил.

Божията защитна ръка

Както винаги, времето в домашен отпуск мина твърде бързо и ни беше трудно да се сбогуваме, но от друга страна очаквахме с нетърпение нов старт отвъд океана. Там чакаха нашите доброволци и планина от работа, натрупана междувременно. Преди да напусне през юни, Уенди почувства, че трябва да архивира компютъра си. Но това й хрумна едва в последния момент. Надявайки се, че ще бъде бързо, тя стартира архивирането. Но тогава отне повече от час. Вече седях на горещи въглени, защото искахме да потеглим. Продължихме да обсъждаме дали трябва или не да отменим архивирането. В крайна сметка решихме да изчакаме. И беше добре така! Когато се върнахме в Боливия и Уенди се опита да стартира компютъра си отново, компютърът не се стартира - до днес. Така че в крайна сметка Бог водеше Уенди да не загуби всички данни от музикалното училище.

Германски мисионерски материали за Южна Америка

Преди две седмици имахме виден посетител тук, в спокойния Сан Рамон. Не само защото боливийският президент беше на посещение в града, но защото братята и сестрите от издателството в Аржентина бяха с нас. Освен това присъстваха и мениджърите по продажбите от боливийската асоциация и асоциацията. Разбира се, става дума за литература и нови проекти за печат. От години се моля за среща, на която всеки да може да седне около една маса и да говори за мисионерски материали на немски. Сега това стана реалност! Показах им книгите, които вече бяхме отпечатали тук и раздадени на колониите от книжарите. Те бяха изумени, че здравните книжки, които продават в Южна Америка, вече се продават на немски в Австрия и Швейцария. Най-много се вълнуваха от книгите Bookii с електронната писалка, която може да говори. В момента книгите на Bookii се превеждат на английски и испански. В крайна сметка се съгласихме да започнем със здравна книжка на немски език, която след това трябва да бъде достъпна тук, в Южна Америка, за всички страни. Исторически момент! Най-накрая ще има немски материал за много немскоговорещи, живеещи в различните страни на Южна Америка.

Посещение на нова колония

Миналия уикенд решихме да посетим напълно нова колония. Едуардо, моят лидер на евангелизаторите на книгата, се беше обърнал към мен в миналото относно интерес към тази колония, но за съжаление това не се материализира досега. Хората там живеят много отдалечено в джунглата и от нас се стига за около 2,5 часа с кола, частично по черни пътища. След обяда в събота ние (Уенди, Марк и Едуардо) тръгнахме в молитва. Едуардо е бил там и преди, така че знаеше пътя. Напреднахме добре и скоро бяхме пред входната табела: „Campo San Miguel – Colony Grünwald“. Чудех се какво ще ни чака там. Имахме време да останем до неделя следобед, така че посветихме това време на Бог, за да може Той да направи нещо специално чрез нас там. В колонията веднага забелязахме, че тук времето наистина е спряло. Тук нямаше трактори. Всички машини бяха задвижвани от коне и повечето от тях са наистина ръчна работа тук. Първо отидохме до Хайнрих. Той е брат на ръководителя на колонията и е проявил интерес към миналото.

От лични разговори до публични лекции

Посрещнаха ни приятелски и скоро бяхме задълбочени в разговора за здравословни проблеми. Вечерта бяхме поканени не само да вечеряме, но и да пренощуваме във фермата им. Вечерта седяхме в слабо осветена стая в светлината на няколко газени лампи. Разопаковах Библията си и заедно изучавахме пророчеството от Даниил 2. Той беше толкова заинтересуван от това, че продължи да се загрява и да ни досажда с различни индивидуални въпроси: Какъв е образът на звяра? Какво мислим за числото 666? Белегът на звяра ли е ваксинирането? Какво ще кажете за ада? След последната тема си легнахме. Стаята за гости на семейството беше много семпло обзаведена с шкаф и легло и стоеше като малка къщичка близо до животните. Въпреки че бяхме уморени, не успяхме да заспим. Скарани котки, необичайни животински звуци и твърд матрак ни държаха будни дълго време. От време на време Уенди каза, че усещала миризма на огън, но навън не се виждало нищо. В момента за нас е сух сезон и съществуването на редица адвентни институции вече е застрашено от горски пожари. Слава богу, не са нанесени по-големи щети!

На следващата сутрин, след бърза закуска, неделното богослужение започна в 8 сутринта в сградата на местната църква, която се използваше и като училище през делничните дни. Там се пееше без никакви инструменти, които по принцип са забранени в колонията. Имаше две по-дълги проповеди, изнесени от едно и също лице с монотонен глас в Plautdietsch. Но не заспахме, защото безброй малки стабилни мухи летяха постоянно около нас и трябваше да бъдат изплашени. След службата предложихме да направим следобедна лекция за здравето. След свикано събрание колонията се съгласи да ни предостави сградата на църквата в 14 часа. Хареса ни! Рядко стигахме толкова далеч в колониите, тъй като повечето хора се страхуват твърде много от контакт с други религии. Бяхме поканени в друга къща за обяд. След това хората обикновено почивали от 11 до 14 часа.

Вече бях доста уморен и тайничко се надявах да наваксам малко сън. Но това беше изключено. Бяхме поканени при съседа, който продължи да ни разпитва за опасенията за здравето на семейството му. Друго семейство дойде там, със своите проблеми и търсещи информация. Мислехме за живота на Исус на земята, как той беше обсаден от хора с техните грижи и трудно можеше да си почине. В крайна сметка се върнахме с малко закъснение в църквата, където вече ни чакаха над 40 човека. Едуардо изнесе там здравна лекция на испански, която Хайнрих след това преведе на Plautdietsch. След това имаше много въпроси за различни области. След това дадох тема за здравето в Библията и завърших с примера на Данаил. Накрая хората не искаха да си тръгват и още малко си говориха с нас отвън пред блока.

Междувременно Уенди се занимаваше с жените, които й задаваха въпроси. Дори една акушерка отведе жена ми настрана и я попита какво може да подобри. Въпреки че жена ми изобщо не е обучена в това, Святият Дух винаги й е давал правилните идеи и отговори. Накрая им предложихме да се върнем след две седмици и след това да бъдем с тях цял уикенд. Разбира се, тъй като нямат телефони, комуникацията е трудна. Но казаха, че искат да се свържат. От там се прибрахме с пълно сърце. Искаме да продължим да оставяме Бог да ни води, така че Той да ни покаже какво можем да предложим следващия път там. Моля, продължавайте да се молите за повече отворени врати в колониите!

Всеки, който познава някой, който би искал да получава този бюлетин в бъдеще, може да ми пише на marc.engelmann@adventisten.de. След това поставих лицето в списъка за разпространение.

Молби за молитва:
• Глад за Божията истина в менонитските колонии
• Че Светият Дух работи мощно чрез нас тук
• Добра конструктивна завършеност на гостен и здравен център
• И много мъдрост отгоре за големите и малките решения

Дарителска сметка Боливия проект:
Безплатна църква на STA в BW KdöR
Щутгартска банка: IBAN DE79 6009 0100 0227 3910 12
Ключова дума: „Проект за дарение Боливия“
надежда за bolivia.de
Проект на Асоциацията Баден-Вюртемберг

От: Newsletter Bolivia Project #18, септември 2022 г